На 09 февруари 2011 г. беше обсъден на второ четене проектозакона за изменения и допълнения в Закона на занаятите на заседание на Икономическата комисия, преди да бъде внесен в пленарна зала за гласуване. Промените ще бъдат гласувани следващата седмица, като те включват и изменение на списъка с професиите, които фактически и юридически се водят занаяти. От общо 127 занаята в предишния списък, след обсъждането останаха само 57. А трябваше да бъдат 56, тъй като фризьорите, както и козметиците изискват сериозно обучение, а не чиракуване. Защото тук става въпрос за човешкото здраве, учи се анатомия и физиология и не може тази професия да се придобива само с опит – необходими са и теоретични знания.
Има няколко причини професии като златарство, зидарство, хлебарство, козметика и фризьорство да излязат от списъка със занаятите. Първата причина е презумцията на МОМН, че посредством Закона за занаятите би следвало да се даде шанс на онези хора, които искат да практикуват дадени занаяти и реално не могат да получат образование за тях – нито средно, нито висше. Тук е много важно да отбележим, че всички професии, които излязоха от списъка със занаятите могат да се изучават съвсем легално и да бъдат получени дипломи за тях. Същото важи и за фризьорството. В България има 27 държавни училища, има и частни колежи, както и лицензирани от НАПОО центрове за професионално обучение, където всеки гражданин може да бъде обучен за фризьор с определени часове теория и практика. Защо тогава фризьорството остана в списъка? И още един въпрос: щеше ли фризьорството да остане в списъка, ако Кръстю Капанов беше автомонтьор, готвач или зидар?
Втората много съществена причина професии като козметиката и фризьорството да излязат от списъка със занаятите и респективно Законът да не важи за тях е, че реално има разминавания в нормативната уредба и Законът за занаятите влиза в противоречие с Търговския закон. Множество легални фирми, регистрирани по Търговския закон биват санкционирани заради това, че не са регистрирани по Закона за занаятите. Което само по себе си е нелегално. Защото практически членуването в Занаятчийската камара е доброволно – т.е. не е задължително, но явно Законът за занаятите е написан йезуитски и позволява тълкуване. Което автоматично започва да пречи на бизнеса, респективно и на държавата.
Поредния парадокс между т.нар. „доброволно” членство в Занаятчийската камара и Търговския закон срещахме също и по повод откриването на търговски обекти на територията на Столична община. Там на хората инвеститори, които искаха да си отворят салон, им изискваха задължителни майсторски свидетелства. Което първо се разминава с Търговския закон, второ няма никаква логика и трето – собственикът на салона не е задължително да бъде майстор или специалист в областта – той просто дава парите, които ще разработват професионалистите. Друг е въпросът, че професионалистът също не е задължително да членува в Занаятчийската камара – той може да е придобил съвсем легално държавно образование и да не разполага с майсторско свидетелство. Което не го прави незаконен.
Ключово е, че представителите на Столична община съдействаха на АМСПИКЗ за премахването на задължителното майсторско свидетелство при отварянето на търговски обект и преди 2 седмици излезе официалното решение за това. Сега гражданите спокойно могат да инвестират парите си, без да се притесняват, че трябва да дават едни допълнителни пари за майсторски свидетелства, които така или иначе не са задължителни. Приложено можете да видите официалното писмо от общината.
Но какво се случи след второто четене на Закона за занаятите?
От залата доволна излезе г-жа Даниела Спасова, председател на козметичната организация НСК „Здраве и красота” и участник в четенето, защото козметиката отпадна от списъка. Нейната дългогодишна борба за промяна на Закона за занаятите даде резултат. Дали обаче това ще промени нещо, при положение че все още законотворците у нас гласуват законите не по убеждение, а по пътя на най-малкото съпротивление. И в залата за пореден път представителите на АМПИКЗ се убедиха в това.
Неоспорим за всички факт е, че козметиката, масажът и фризьорството не могат да стоят в един списък с бакърджийство, грънчарство, гайтанджийство, гравьорство, калайджийство, коминочистене, бъчварство, точиларство и мн. др. Пълният списък от все още валидния Закон можете да видите на: http://zzan.atspace.com/.
Занаятите имат своето място във всяко общество, но те са характерни с това, че не могат да навредят на човешкото здраве. Майстор ли е готвачът? - попита г-н Капанов в сутрешния блок на TV 7 „Бодилник” от 10 февруари т.г. Ето и линк към репортажа:http://tv7.bg/news/208652.html.
Ние бихме отговорили: да, в готвенето има майсторлък, както и във всяка друга професия. Но това не попречи на МИЕТ и браншовият съюз да защитят излизането на този “занаят” от списъка на ЗЗ, защото то също е жизнезноважно за здравето. Тук е моментът да попитаме – смятате ли, че фризьорите не могат да навредят на своите клиенти, ако нямат необходимото образование, опит и ценз? И може ли, след като си чиракувал 14 години на майстора и си крадял занаят, да станеш майстор-фризьор в днешно време, когато фризьорите работят с толкова много продукти и техника, препоръчват и продават продукти и консултират хората за домашна грижа?
Факт е обаче, че фризьорството все пак остана в списъка със занаятите. Защо ли? Може би хората от Икономическата комисия предпочитат да ги подстригва и бръсне майстор-фризьор? А може би повечето от тях не са се замисляли дали салона, в който ходят, е Занаятчийско предприятие? А самият Кръстю Капанов безпардонно и категорично заяви, че е водил преговори в парламента фризьорството да остане в списъка. Но нашият въпрос е – здравето на хората и репутацията на една престижна професия може ли да бъде жертва на политически пазарлъци и лобиране и бихме искали да знаем в името на какво? Г-н Капанов излезе от залата също много щастлив, но дали и неговите колеги – фризьорите, са щастливи от този факт? Дали няма да им е обидно като разберат, че красотата е занаятчийско умение и за да я постигнеш ти трябват няколко години чиракуване? И как биха реагирали те след приемането на новия Закон другата седмица?
Ето какво сподели г-н Милен Василев, фризьор и собственик на салони, член на Управителния съвет на АМСПИКЗ и участник в четенето:
„Като собственик на салони и фризьор, искам да попитам дали всичките ми десетки сертификати, удостоверения и дипломи от България и чужбина, които съм получил и продължавам да получавам – защото и в нашата професия се изисква постоянно обучение и практика във връзка с новите технологии и продуктовите иновации, могат ли да се приравнят със занаятчийството? Защото лично аз съм категорично против това и не се считам за занаятчия, а за професионалист с лицензирано образование, работещ по определени професионални стандарти. Убеден съм, че и моите колеги мислят така, тъй като сме обсъждали десетки пъти това. Готови сме, ако е необходимо, да направим подписка или да излезем на протест – само и само Законът за занаятите и списъкът към него да не бъдат гласувани в този вид.”
